Колко си високо днес.

А искам аз при теб да

долетя.

Да ти кажа колко те обичам и сгушена в теб отново да заспя.

Болката непоносима къса бясно моето сърце,че отне те от мен красивото небе.

Твоите приказки и песни още в тихото отекват.

И чувам още твоят глас звънлив.

А казват хората, че първо на човека забравяш му гласа.

Червеното в косите, преплетено е вече с бял отенък.

Меката ти кожа, топлите очи.

Нашепващи ми "Спи спокойно, бима кой над теб да бди."

И споменът за теб не ще изчезне нивга,не и докато не дойда там - Горе на небето.

От където ти ме гледаш с умиление и чрез звездите ми говориш "Спи принцесо бабина, цяла вечност аз ще те обичам."