10 февр. 2019 г., 14:48

Ангелче 

  Поэзия
824 0 1

Колко си високо днес.

А искам аз при теб да

долетя.

Да ти кажа колко те обичам и сгушена в теб отново да заспя.

Болката непоносима къса бясно моето сърце,че отне те от мен красивото небе.

Твоите приказки и песни още в тихото отекват.

И чувам още твоят глас звънлив.

А казват хората, че първо на човека забравяш му гласа.

Червеното в косите, преплетено е вече с бял отенък.

Меката ти кожа, топлите очи.

Нашепващи ми "Спи спокойно, бима кой над теб да бди."

И споменът за теб не ще изчезне нивга,не и докато не дойда там - Горе на небето.

От където ти ме гледаш с умиление и чрез звездите ми говориш "Спи принцесо бабина, цяла вечност аз ще те обичам."

 

© Габриела Кънева Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??