Ангели

19 mar 2016, 18:26 2016-03-21T21:14:44+02:00

Poesía » Civil

369 0 4

Тъмно е, мамо, свърши денят,
ала играчките ти не прибирай
още, не искам да ме винят,
нека да помнят, че ги обичам!

Ето, отново тъжно мълчиш,
сълзите криеш, майчице мила,
аз съм добре и моля те, виж –
вечерята даже съм преполовила.

С теб се разбрахме, че някои деца,
Господ преди да пораснат ги взема
там, на небето им слага крилца,
с тях да летят и да пазят Земята.

Хайде ела, легни си до мен
и разкажи ми за цветната фея,
знаеш ли, мисля, че някой ден,
може да стана и аз като нея.

Спи ми се, мамо, виж – светлина,
идва за мене толкова бяла,
дай ми ръка, от теб с топлина
тръгвам, но, мамо, няма раздяла!

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

Веси_Еси (Еси)

2016-03-20T10:38:07+02:00

Поздравления и от мен!
Genereux (Любомир Попов)

2016-03-20T09:34:59+02:00

Тръгвам, но няма раздяла - ще се връщам редовно при теб, защото тук има много стойностна поезия. радвам се, че те открих като автор, макар и малко късно. Поздравления и нови успехи!
Eia (Росица Танчева)

2016-03-19T19:33:46+02:00

!!!
vega666 (Младен Мисана)

2016-03-19T18:30:34+02:00

Покъртително силна творба. Разчувства ме, Евгения. Поздравления!