Ангели

Mar 19, 2016, 6:26 PM 2016-03-21T21:14:44+02:00

Poetry » Civilian

370 0 4

Тъмно е, мамо, свърши денят,
ала играчките ти не прибирай
още, не искам да ме винят,
нека да помнят, че ги обичам!

Ето, отново тъжно мълчиш,
сълзите криеш, майчице мила,
аз съм добре и моля те, виж –
вечерята даже съм преполовила.

С теб се разбрахме, че някои деца,
Господ преди да пораснат ги взема
там, на небето им слага крилца,
с тях да летят и да пазят Земята.

Хайде ела, легни си до мен
и разкажи ми за цветната фея,
знаеш ли, мисля, че някой ден,
може да стана и аз като нея.

Спи ми се, мамо, виж – светлина,
идва за мене толкова бяла,
дай ми ръка, от теб с топлина
тръгвам, но, мамо, няма раздяла!

Please sign in with your account so you can comment and vote.

Веси_Еси (Еси)

2016-03-20T10:38:07+02:00

Поздравления и от мен!
Genereux (Любомир Попов)

2016-03-20T09:34:59+02:00

Тръгвам, но няма раздяла - ще се връщам редовно при теб, защото тук има много стойностна поезия. радвам се, че те открих като автор, макар и малко късно. Поздравления и нови успехи!
Eia (Росица Танчева)

2016-03-19T19:33:46+02:00

!!!
vega666 (Младен Мисана)

2016-03-19T18:30:34+02:00

Покъртително силна творба. Разчувства ме, Евгения. Поздравления!