Ангели
Тъмно е, мамо, свърши денят,
ала играчките ти не прибирай
още, не искам да ме винят,
нека да помнят, че ги обичам!
Ето, отново тъжно мълчиш,
сълзите криеш, майчице мила,
аз съм добре и моля те, виж –
вечерята даже съм преполовила.
С теб се разбрахме, че някои деца,
Господ преди да пораснат ги взема
там, на небето им слага крилца,
с тях да летят и да пазят Земята.
Хайде ела, легни си до мен
и разкажи ми за цветната фея,
знаеш ли, мисля, че някой ден,
може да стана и аз като нея.
Спи ми се, мамо, виж – светлина,
идва за мене толкова бяла,
дай ми ръка, от теб с топлина
тръгвам, но, мамо, няма раздяла!
© Евгения Георгиева All rights reserved.
