30 ago 2025, 22:32

Ангели бели

  Poesía » Civil
200 5 9

Невинни ли сме, или сме виновни!

Нима сърцата ни са вкаменени!

Децата ни курбан за грехове -

отлитат като ангелите бели.

 

Загърбили житейските повели,

неписани, кодирани в кръвта,

погубваме животи неузрели,

откъснати тъй рано от смъртта.

 

Нима животът вече не е ценност?

Стъписани привидно ли скърбим?

И още колко майки ще почерним,

преди нормалността да възкресим?

 

Днес безучастно крачим в битието,

поело към упадък и провал,

децата ни посрещат острието,

обречени на болка и печал.

 

Изпуснали юздите и метежно

кръжим около златния телец,

а той лукаво, ала неизбежно

очаква ни с доволство и… свинец.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Златка Чардакова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря, Мини! Дано нещо да се промени!
    Дани, благодаря! Търпението е на предела!
    Благодаря, Тони! Права си, не всички имат вина. Да, рано или късо всеки си плаща!
    Весела, благодаря! Дано децата ни намерят своя път!
    Сърдечно благодаря за подкрепата, Юри!
    Благодаря за прочита и за хубавите думи, Виктория!
    Благодаря за подкрепата, Красе! Да, дълго време колата е в канавката. Дано скоро да я изтеглим.
    Благодаря, Скити! Радвам се, че съм успяла да въздействам!
    Приятна вечер на всички и успешна нова седмица!
  • Хваща за гърлото, Злати! Дано да се обърнат някак нещата и виновните, да си понесат заслуженото. Силно се надявам!
  • Злати, въпросите ти са пропити със загриженост, а тъгата ти се вплита с римите и въздейства по силен и категоричен начин.И аз недоумявам що за общество сле, та търпим още?
  • Много точно, Злати.
    Но не всички ние сме виновни. Виновниците са ясни и те няма да останат безнаказани. Сигурна съм.
  • За съжаление децата носят наши грехове.
    Дано намерят своя път.
    Много точно си го написала. Поздравления!

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...