Ангели бели
Невинни ли сме, или сме виновни!
Нима сърцата ни са вкаменени!
Децата ни курбан за грехове -
отлитат като ангелите бели.
Загърбили житейските повели,
неписани, кодирани в кръвта,
погубваме животи неузрели,
откъснати тъй рано от смъртта.
Нима животът вече не е ценност?
Стъписани привидно ли скърбим?
И още колко майки ще почерним,
преди нормалността да възкресим?
Днес безучастно крачим в битието,
поело към упадък и провал,
децата ни посрещат острието,
обречени на болка и печал.
Изпуснали юздите и метежно
кръжим около златния телец,
а той лукаво, ала неизбежно
очаква ни с доволство и… свинец.
© Златка Чардакова All rights reserved.
