alsako (Александър)
17 40
17 feb 2018, 2:05

Ангелска прегръдка 

  Poesía » De amor
1138 2 7

Почуках аз на твоята врата,

отвори ми усмихната, в сърдечност,

а меките вълни от топлина,

понесоха душата ми към вечност.

 

От огъня - родител на жарта,

със зайчета от пламъци игриви,

разтваря се унесена плътта,

в мехурчета от чувствата, пенливи.

 

Очите ти - искрици от любов,

разтапям се в безумната им святост,

душата ми пулсира, за живот,

в милувката, копнееща за слятост.

 

Домът ти - много обич, красота,

уютно аз се сгушвам в интериора,

а клетките вибрират в пълнота

на ангелска прегръдка във покоя.

 

© Александър Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Благодаря Ви, мили за коментарите! Таня и Надежда може би сте прави за този "интериор", уважавам мнението ви. Тази думичка, като усещане ми дойде на примависта. Някъде сигурно има някоя по-подходяща думичка, но нещо нямам желание да я търся. Топлината е от огъня на Любовта в сърцата ни. С усърдие и трепет го поддържайте винаги разпален.
  • Топличко е при теб
  • Чудесно си предал това чувство на топлота и обич!
  • Само този "интериор" "боде" очите. Хубаво и топло стихотворение!
  • Интериорът ме смути... но все пак списвателят си ти...
  • Създава усещане за топлина. Много е мило.
  • Прекрасно! Има такива хора, който правят всяко място узтно само с присъствието си.
Propuestas
: ??:??