17 февр. 2018 г., 02:05

Ангелска прегръдка

1.4K 2 7

Почуках аз на твоята врата,

отвори ми усмихната, в сърдечност,

а меките вълни от топлина,

понесоха душата ми към вечност.

 

От огъня - родител на жарта,

със зайчета от пламъци игриви,

разтваря се унесена плътта,

в мехурчета от чувствата, пенливи.

 

Очите ти - искрици от любов,

разтапям се в безумната им святост,

душата ми пулсира, за живот,

в милувката, копнееща за слятост.

 

Домът ти - много обич, красота,

уютно аз се сгушвам в интериора,

а клетките вибрират в пълнота

на ангелска прегръдка във покоя.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Александър Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря Ви, мили за коментарите! Таня и Надежда може би сте прави за този "интериор", уважавам мнението ви. Тази думичка, като усещане ми дойде на примависта. Някъде сигурно има някоя по-подходяща думичка, но нещо нямам желание да я търся. Топлината е от огъня на Любовта в сърцата ни. С усърдие и трепет го поддържайте винаги разпален.
  • Топличко е при теб
  • Чудесно си предал това чувство на топлота и обич!
  • Само този "интериор" "боде" очите. Хубаво и топло стихотворение!
  • Интериорът ме смути... но все пак списвателят си ти...

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...