Почуках аз на твоята врата,
отвори ми усмихната, в сърдечност,
а меките вълни от топлина,
понесоха душата ми към вечност.
От огъня - родител на жарта,
със зайчета от пламъци игриви,
разтваря се унесена плътта,
в мехурчета от чувствата, пенливи.
Очите ти - искрици от любов,
разтапям се в безумната им святост,
душата ми пулсира, за живот,
в милувката, копнееща за слятост. ...