3 ene 2009, 16:38

Ангелско

  Poesía
1.2K 0 8

  Ангелско

 

Погледнах на света с очи на ангел

и пак не вярвах в светлината.

Тя - вярата, не идва с ореола,

а ореолът се възнася от душата!

 

Политнах в небесата като птица

и пак от страх сърцето ми се сви...

И може би, забравила крилата,

намразих всички бляскави мечти...

 

Научих се да дишам с ветровете,

но прекалена ми се стори свободата

и се превърнах в малко земно цвете,

за да обичам и да разнасям красотата!

 

И в облаци от блясък и лъчи

друг ангел слезе, за да ме прегърне

и в топлите му любещи очи

видях копнежа, който ще ме върне!!!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Надя Василева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • ...един единствен порив на душата... любовен... тръгна ... той си знае накъде...а повеят му още носи вкус и смисъл на НЕБЕ............
  • Вярвай! Вярата е всичко!
    Поздравления за хубавия стих!
  • Прекрасен, прекрасен стих!
  • Тя - вярата, не идва с ореола,

    а ореолът се възнася от душата!


    Нека има винаги две любещи очи,в които да се отглеждаш...!
  • Много красиво стихотворение. Знай, че сполед мен си красив ангел, който носи със себе си красотата на словото.
    Прегръдки от мен!(:

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...