3 ene 2009, 16:38

Ангелско 

  Poesía
882 0 8

  Ангелско

 

Погледнах на света с очи на ангел

и пак не вярвах в светлината.

Тя - вярата, не идва с ореола,

а ореолът се възнася от душата!

 

Политнах в небесата като птица

и пак от страх сърцето ми се сви...

И може би, забравила крилата,

намразих всички бляскави мечти...

 

Научих се да дишам с ветровете,

но прекалена ми се стори свободата

и се превърнах в малко земно цвете,

за да обичам и да разнасям красотата!

 

И в облаци от блясък и лъчи

друг ангел слезе, за да ме прегърне

и в топлите му любещи очи

видях копнежа, който ще ме върне!!!

© Надя Василева Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • ...един единствен порив на душата... любовен... тръгна ... той си знае накъде...а повеят му още носи вкус и смисъл на НЕБЕ............
  • Вярвай! Вярата е всичко!
    Поздравления за хубавия стих!
  • Прекрасен, прекрасен стих!
  • Тя - вярата, не идва с ореола,

    а ореолът се възнася от душата!


    Нека има винаги две любещи очи,в които да се отглеждаш...!
  • Много красиво стихотворение. Знай, че сполед мен си красив ангел, който носи със себе си красотата на словото.
    Прегръдки от мен!(:
  • Прекрасно е!
    Поздрави, Наде!
  • Сякаш има светлина в тъмнината, а всъщност-не...
    Хареса ми
  • Наденце , най - добрият ангел е вярата - във всичките й форми и проявления ! Повярвай си и винаги ще се чувстваш силна ! Поздрави !
Propuestas
: ??:??