Ангелско

Poetry

1.2K 0 8

Ангелско

Погледнах на света с очи на ангел

и пак не вярвах в светлината.

Тя - вярата, не идва с ореола,

а ореолът се възнася от душата!

Политнах в небесата като птица

и пак от страх сърцето ми се сви...

И може би, забравила крилата,

намразих всички бляскави мечти...

Научих се да дишам с ветровете,

но прекалена ми се стори свободата

и се превърнах в малко земно цвете,

за да обичам и да разнасям красотата!

И в облаци от блясък и лъчи

друг ангел слезе, за да ме прегърне

и в топлите му любещи очи

видях копнежа, който ще ме върне!!!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

pureblack (Георги Колев)

...един единствен порив на душата... любовен... тръгна ... той си знае накъде...а повеят му още носи вкус и смисъл на НЕБЕ............

2009-01-16T01:50:43+02:00
byboJle4e`f (Сияна Георгиева)

Вярвай! Вярата е всичко!
Поздравления за хубавия стих!

2009-01-03T23:22:52+02:00
vanila_n (Виолета)

Прекрасен, прекрасен стих!

2009-01-03T21:44:18+02:00
azura_luna (Петя Стефанова)

Тя - вярата, не идва с ореола,

а ореолът се възнася от душата!

Нека има винаги две любещи очи,в които да се отглеждаш...!

2009-01-03T21:07:42+02:00
sandra95 (Александра Иванова)

Много красиво стихотворение. Знай, че сполед мен си красив ангел, който носи със себе си красотата на словото.
Прегръдки от мен!(:

2009-01-03T20:38:49+02:00