30 abr 2023, 16:01

Ангелът със зелените очи

  Poesía
1.6K 5 11

Откри го в тълпата, ангел бе той,

зелени му бяха очите.

Позна го, той беше за нея герой

и пратеник й от звездите.

 

Повярва, че орис е - ангелски мир,

спасител и вятър в косите.

Че двама ще литнат в небесната шир,

ще стигнат без страх дълбините.

 

Повярва, душата й полетя, 

и в птичи  крила се облече,

зарея се волно над тучни поля,

крещеше: Обичам, обичам!

 

Луната в сребърно я обля,

босонога след ангела тича.

Колко години край нея вървя!

На ангел сама заприлича.

 

Един ден събуди се и осъзна,

че ангелът вече го няма,

Приключил бе своите земни дела,

оставил я - болка голяма.

 

Когато се влюбиш в ангел, помни,

че дните ви са преброени,

че ангел до теб ще имаш и ти,

но по веднъж във всички вселени. 

 

Ромашка, 30.04.2023 г.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Златка Чардакова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря, Стойчо! Радвам се, че си стигнал до текста!
  • Трябваше от аудио прочита да стигна и до текста!
    Явно, не може да бъде прочетено всичко в сайта!
    Поздравления, Златка!
  • Хареса ми стиха ти, Злати! Поздравления и успех!
  • Вили, Петя, Вале, радвам се, че се отбивате при мен! Благодаря за подкрепата, за идеите!
    Здраве в домовете ви!
  • Прекрасно е! Много силно!Много ми хареса! Само това погледни: "позна го, той беше за нея герой
    и пратеник й от звездите." и пратен й бе от звездите -може би звучи по-гладко? просто се замислих...Чудесно е ! - запазих си го в Любими!

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...