30.04.2023 г., 16:01

Ангелът със зелените очи

1.7K 5 11

Откри го в тълпата, ангел бе той,

зелени му бяха очите.

Позна го, той беше за нея герой

и пратеник й от звездите.

 

Повярва, че орис е - ангелски мир,

спасител и вятър в косите.

Че двама ще литнат в небесната шир,

ще стигнат без страх дълбините.

 

Повярва, душата й полетя, 

и в птичи  крила се облече,

зарея се волно над тучни поля,

крещеше: Обичам, обичам!

 

Луната в сребърно я обля,

босонога след ангела тича.

Колко години край нея вървя!

На ангел сама заприлича.

 

Един ден събуди се и осъзна,

че ангелът вече го няма,

Приключил бе своите земни дела,

оставил я - болка голяма.

 

Когато се влюбиш в ангел, помни,

че дните ви са преброени,

че ангел до теб ще имаш и ти,

но по веднъж във всички вселени. 

 

Ромашка, 30.04.2023 г.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Златка Чардакова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря, Стойчо! Радвам се, че си стигнал до текста!
  • Трябваше от аудио прочита да стигна и до текста!
    Явно, не може да бъде прочетено всичко в сайта!
    Поздравления, Златка!
  • Хареса ми стиха ти, Злати! Поздравления и успех!
  • Вили, Петя, Вале, радвам се, че се отбивате при мен! Благодаря за подкрепата, за идеите!
    Здраве в домовете ви!
  • Прекрасно е! Много силно!Много ми хареса! Само това погледни: "позна го, той беше за нея герой
    и пратеник й от звездите." и пратен й бе от звездите -може би звучи по-гладко? просто се замислих...Чудесно е ! - запазих си го в Любими!

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...