30.04.2023 г., 16:01

Ангелът със зелените очи

1.6K 5 11

Откри го в тълпата, ангел бе той,

зелени му бяха очите.

Позна го, той беше за нея герой

и пратеник й от звездите.

 

Повярва, че орис е - ангелски мир,

спасител и вятър в косите.

Че двама ще литнат в небесната шир,

ще стигнат без страх дълбините.

 

Повярва, душата й полетя, 

и в птичи  крила се облече,

зарея се волно над тучни поля,

крещеше: Обичам, обичам!

 

Луната в сребърно я обля,

босонога след ангела тича.

Колко години край нея вървя!

На ангел сама заприлича.

 

Един ден събуди се и осъзна,

че ангелът вече го няма,

Приключил бе своите земни дела,

оставил я - болка голяма.

 

Когато се влюбиш в ангел, помни,

че дните ви са преброени,

че ангел до теб ще имаш и ти,

но по веднъж във всички вселени. 

 

Ромашка, 30.04.2023 г.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Златка Чардакова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря, Стойчо! Радвам се, че си стигнал до текста!
  • Трябваше от аудио прочита да стигна и до текста!
    Явно, не може да бъде прочетено всичко в сайта!
    Поздравления, Златка!
  • Хареса ми стиха ти, Злати! Поздравления и успех!
  • Вили, Петя, Вале, радвам се, че се отбивате при мен! Благодаря за подкрепата, за идеите!
    Здраве в домовете ви!
  • Прекрасно е! Много силно!Много ми хареса! Само това погледни: "позна го, той беше за нея герой
    и пратеник й от звездите." и пратен й бе от звездите -може би звучи по-гладко? просто се замислих...Чудесно е ! - запазих си го в Любими!

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...