Ани
Усмихна ме слънцето в детски очи...
приклекнала тихо, простряла ръка,
котенце пухкаво, нежно и жалко,
в скута си Ани поема за малко...
- Котенце мило, за мен не тъжи...!
В ръце се гушиш, глезливо стоиш...
Обич сърце ти малко обзема...
Как, кажи, със мен днес да те взема...??!
Няма време и за мене, татко,
мама с проблеми, грижи за батко...
Котенце мило, за мен не тъжи...
Утре при теб съм, щом грейнат лъчи...
© Елена Калчева Todos los derechos reservados