Ани
Ани
Усмихна ме слънцето в детски очи...
приклекнала тихо, простряла ръка,
котенце пухкаво, нежно и жалко,
в скута си Ани поема за малко...
- Котенце мило, за мен не тъжи...!
В ръце се гушиш, глезливо стоиш...
Обич сърце ти малко обзема...
Как, кажи, със мен днес да те взема...??!
Няма време и за мене, татко,
мама с проблеми, грижи за батко...
Котенце мило, за мен не тъжи...
Утре при теб съм, щом грейнат лъчи...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Елена Калчева Всички права запазени
