1 авг. 2008 г., 22:14

Ани

799 0 2

Ани


Усмихна ме слънцето в детски очи...

приклекнала тихо, простряла ръка,

котенце пухкаво, нежно и жалко,

в скута си Ани поема за малко...


- Котенце мило, за мен не тъжи...!

В ръце се гушиш, глезливо стоиш...

Обич сърце ти малко обзема...

Как, кажи, със мен днес да те взема...??!

 

Няма време и за мене, татко,

мама с проблеми, грижи за батко...

Котенце мило, за мен не тъжи...

Утре при теб съм, щом грейнат лъчи...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Елена Калчева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...