1 авг. 2008 г., 22:14

Ани

791 0 2

Ани


Усмихна ме слънцето в детски очи...

приклекнала тихо, простряла ръка,

котенце пухкаво, нежно и жалко,

в скута си Ани поема за малко...


- Котенце мило, за мен не тъжи...!

В ръце се гушиш, глезливо стоиш...

Обич сърце ти малко обзема...

Как, кажи, със мен днес да те взема...??!

 

Няма време и за мене, татко,

мама с проблеми, грижи за батко...

Котенце мило, за мен не тъжи...

Утре при теб съм, щом грейнат лъчи...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Елена Калчева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...