1 авг. 2008 г., 22:14

Ани

794 0 2

Ани


Усмихна ме слънцето в детски очи...

приклекнала тихо, простряла ръка,

котенце пухкаво, нежно и жалко,

в скута си Ани поема за малко...


- Котенце мило, за мен не тъжи...!

В ръце се гушиш, глезливо стоиш...

Обич сърце ти малко обзема...

Как, кажи, със мен днес да те взема...??!

 

Няма време и за мене, татко,

мама с проблеми, грижи за батко...

Котенце мило, за мен не тъжи...

Утре при теб съм, щом грейнат лъчи...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Елена Калчева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...