5 jul 2024, 13:40

Анимус

552 0 0

Сърцето на душата ми се влива в тялото,

погледнеш ли с поглед въздесъщ,

а в мене въжделее съмнение,

че не съм родена за мъж като теб.

 

Слаба и няма аз се предавам -

на твоето тяло и всички забрани.

Трансформирам ги във воал от самонадеяна арогантност - 

път към грехопадение и път към цялост. 

 

Нима ме осъждаш, нима ми присъждаш

честта да бъда твое ребро и ореол,

но изчегъртваш корените, изтръгваш ме от престола ми и от надмогване ми прекършваш все тънкия ствол? 

 

С какво съм заслужила, с какво съм аз случила да отсъдиш на мене Вселенския гняв,

когато съм с всяка си малка въздишка стаила аз болката под похлупак?

 

Затова и аз, малка, невидима, жалка, 

ще се скрия под гарваново ти крило.

Ще гледам без заповед да не помръдвам -

твоят клюн да не изкълве и моето Око.

 

04.07.24г.

 

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Даниела Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....