5 июл. 2024 г., 13:40

Анимус

550 0 0

Сърцето на душата ми се влива в тялото,

погледнеш ли с поглед въздесъщ,

а в мене въжделее съмнение,

че не съм родена за мъж като теб.

 

Слаба и няма аз се предавам -

на твоето тяло и всички забрани.

Трансформирам ги във воал от самонадеяна арогантност - 

път към грехопадение и път към цялост. 

 

Нима ме осъждаш, нима ми присъждаш

честта да бъда твое ребро и ореол,

но изчегъртваш корените, изтръгваш ме от престола ми и от надмогване ми прекършваш все тънкия ствол? 

 

С какво съм заслужила, с какво съм аз случила да отсъдиш на мене Вселенския гняв,

когато съм с всяка си малка въздишка стаила аз болката под похлупак?

 

Затова и аз, малка, невидима, жалка, 

ще се скрия под гарваново ти крило.

Ще гледам без заповед да не помръдвам -

твоят клюн да не изкълве и моето Око.

 

04.07.24г.

 

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Даниела Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...