Анимус

Сърцето на душата ми се влива в тялото,

погледнеш ли с поглед въздесъщ,

а в мене въжделее съмнение,

че не съм родена за мъж като теб.

Слаба и няма аз се предавам -

на твоето тяло и всички забрани.

Трансформирам ги във воал от самонадеяна арогантност - 

път към грехопадение и път към цялост. 

Нима ме осъждаш, нима ми присъждаш

честта да бъда твое ребро и ореол,

но изчегъртваш корените, изтръгваш ме от престола ми и от надмогване ми прекършваш все тънкия ствол? 

С какво съм заслужила, с какво съм аз случила да отсъдиш на мене Вселенския гняв,

когато съм с всяка си малка въздишка стаила аз болката под похлупак?

Затова и аз, малка, невидима, жалка, 

ще се скрия под гарваново ти крило.

Ще гледам без заповед да не помръдвам -

твоят клюн да не изкълве и моето Око.

04.07.24г.