Глътка въздух и стръкче надежда.
Ти се втурваш към светлото с писък.
Шансът равен за тебе изглежда.
Носиш номер пореден от списъка.
Изпитания спъват те. Светиш
от искрите на твоите мисли.
И подреждаш дъха си в куплети.
Зеленее душата, разлиства се.
На конкурса явяват се всички –
и страхливци, и смели безумци.
Някой диша деня си на срички,
друг е винаги пръв по презумпция.
Анонимен си. Търсиш поанта,
но прецизна съдба те журира.
Тя с очи безпогрешни таланта
ще познае и пръв ще класира.
© Мария Панайотова Todos los derechos reservados