12 oct 2016, 11:05

Анонимен конкурс

  Poesía
762 1 11

 

 

Глътка въздух и стръкче надежда.

Ти се втурваш към светлото с писък.

Шансът равен за тебе изглежда.

Носиш номер пореден от списъка.

 

Изпитания спъват те. Светиш

от искрите на твоите мисли.

И подреждаш дъха си в куплети.

Зеленее душата, разлиства се.

 

На конкурса явяват се всички – 

и страхливци, и смели безумци.

Някой диша деня си на срички,

друг е винаги пръв по презумпция.

 

Анонимен си. Търсиш поанта,

но прецизна съдба те журира.

Тя с очи безпогрешни таланта

ще познае и пръв ще класира.

 

 

 

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мария Панайотова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Твоите думи са като на някое авторитетно жури, от което очаквам поредната класация, Ели. Аз наистина очаквам тези дни едни резултати, които са важни за мен. Дано журито е благосклонно като теб, но дано и изпратените от мен стихове са достойни за награда. Благодаря ти, Водице!
  • Многопластово – със съдържателна образност и силни внушения...
    Поздрави!
  • Любимият ми коментар от една думичка! Благодаря ти, Вики!
  • Браво, Мария!
  • Жанет, да си призная, доста си поиграх с последния куплет, все нещо му липсваше или щърбавееше и минах през няколко варианта. Радвам се, че според теб, се е получило и благодаря за добрите думи!
    Кети и Владимир - нека съдбата подрежда живота ви във възходяща проекция!

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...