Oct 12, 2016, 11:05 AM

Анонимен конкурс

  Poetry
764 1 11

 

 

Глътка въздух и стръкче надежда.

Ти се втурваш към светлото с писък.

Шансът равен за тебе изглежда.

Носиш номер пореден от списъка.

 

Изпитания спъват те. Светиш

от искрите на твоите мисли.

И подреждаш дъха си в куплети.

Зеленее душата, разлиства се.

 

На конкурса явяват се всички – 

и страхливци, и смели безумци.

Някой диша деня си на срички,

друг е винаги пръв по презумпция.

 

Анонимен си. Търсиш поанта,

но прецизна съдба те журира.

Тя с очи безпогрешни таланта

ще познае и пръв ще класира.

 

 

 

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мария Панайотова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Твоите думи са като на някое авторитетно жури, от което очаквам поредната класация, Ели. Аз наистина очаквам тези дни едни резултати, които са важни за мен. Дано журито е благосклонно като теб, но дано и изпратените от мен стихове са достойни за награда. Благодаря ти, Водице!
  • Многопластово – със съдържателна образност и силни внушения...
    Поздрави!
  • Любимият ми коментар от една думичка! Благодаря ти, Вики!
  • Браво, Мария!
  • Жанет, да си призная, доста си поиграх с последния куплет, все нещо му липсваше или щърбавееше и минах през няколко варианта. Радвам се, че според теб, се е получило и благодаря за добрите думи!
    Кети и Владимир - нека съдбата подрежда живота ви във възходяща проекция!

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...