12 окт. 2016 г., 11:05

Анонимен конкурс

763 1 11

 

 

Глътка въздух и стръкче надежда.

Ти се втурваш към светлото с писък.

Шансът равен за тебе изглежда.

Носиш номер пореден от списъка.

 

Изпитания спъват те. Светиш

от искрите на твоите мисли.

И подреждаш дъха си в куплети.

Зеленее душата, разлиства се.

 

На конкурса явяват се всички – 

и страхливци, и смели безумци.

Някой диша деня си на срички,

друг е винаги пръв по презумпция.

 

Анонимен си. Търсиш поанта,

но прецизна съдба те журира.

Тя с очи безпогрешни таланта

ще познае и пръв ще класира.

 

 

 

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мария Панайотова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Твоите думи са като на някое авторитетно жури, от което очаквам поредната класация, Ели. Аз наистина очаквам тези дни едни резултати, които са важни за мен. Дано журито е благосклонно като теб, но дано и изпратените от мен стихове са достойни за награда. Благодаря ти, Водице!
  • Многопластово – със съдържателна образност и силни внушения...
    Поздрави!
  • Любимият ми коментар от една думичка! Благодаря ти, Вики!
  • Браво, Мария!
  • Жанет, да си призная, доста си поиграх с последния куплет, все нещо му липсваше или щърбавееше и минах през няколко варианта. Радвам се, че според теб, се е получило и благодаря за добрите думи!
    Кети и Владимир - нека съдбата подрежда живота ви във възходяща проекция!

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...