11 ene 2014, 20:32

(анти)Социални мрежи

  Poesía
815 0 1

 


Снимки от лятото. Имена в указатели.

Стари текстови съобщения.

Настройка във фейсбук "близки приятели". 

Невероятни замазващи умения.


Електронни усмивки. Пост на стената.

"Сръчквания" вместо прегръдки.

Нови стикери. Чат прозорци. Нещата

излизат извън контрол от преструвки.


А мен гърлото ме боли от мълчание.

И главата вече от тайни.

Имам само едничко желание  - 

да излезем за малко. Офлайн.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мария Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Офлайн виртуално, Онлайн - реално

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...