11 ene 2014, 20:32

(анти)Социални мрежи

  Poesía
810 0 1

 


Снимки от лятото. Имена в указатели.

Стари текстови съобщения.

Настройка във фейсбук "близки приятели". 

Невероятни замазващи умения.


Електронни усмивки. Пост на стената.

"Сръчквания" вместо прегръдки.

Нови стикери. Чат прозорци. Нещата

излизат извън контрол от преструвки.


А мен гърлото ме боли от мълчание.

И главата вече от тайни.

Имам само едничко желание  - 

да излезем за малко. Офлайн.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мария Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Офлайн виртуално, Онлайн - реално

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...