11.01.2014 г., 20:32

(анти)Социални мрежи

812 0 1

 


Снимки от лятото. Имена в указатели.

Стари текстови съобщения.

Настройка във фейсбук "близки приятели". 

Невероятни замазващи умения.


Електронни усмивки. Пост на стената.

"Сръчквания" вместо прегръдки.

Нови стикери. Чат прозорци. Нещата

излизат извън контрол от преструвки.


А мен гърлото ме боли от мълчание.

И главата вече от тайни.

Имам само едничко желание  - 

да излезем за малко. Офлайн.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мария Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Офлайн виртуално, Онлайн - реално

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...