29 may 2012, 21:46

Антиутопия

  Poesía
619 0 0

Черен дим от блудни сенки

блика из недрата на земята.

Сплетени души опасват вечността –

в несъвършената ù цялост.

Със прогизнали криле,

ангелите не ще бдят веч’ над телата ни.

Обречени сме Сатаната

да ни бъде идеал.

 

Светлите послания са записани

на обратната страна на времето.

Малко проверени истини

са останали непроменени.

И желанието куцука

крачка преди волята.

А последната на сал се носи.

Като корабокрушенец.

 

Тук, в Капана на Нещастието,

много хора вид на плъхове са придобили.

Всеки дом е пълен със огризки,

скрити зад стоманена врата.

Превърнат е във призрачен музей

с отхапани опашки –

недоръфаните символи

                                          на свободата от света...

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Константин Дренски Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...