Антиутопия

Черен дим от блудни сенки

блика из недрата на земята.

Сплетени души опасват вечността –

в несъвършената ù цялост.

Със прогизнали криле,

ангелите не ще бдят веч’ над телата ни.

Обречени сме Сатаната

да ни бъде идеал.

Светлите послания са записани

на обратната страна на времето.

Малко проверени истини

са останали непроменени.

И желанието куцука

крачка преди волята.

А последната на сал се носи.

Като корабокрушенец.

Тук, в Капана на Нещастието,

много хора вид на плъхове са придобили.

Всеки дом е пълен със огризки,

скрити зад стоманена врата.

Превърнат е във призрачен музей

с отхапани опашки –

недоръфаните символи

                                          на свободата от света...