29.05.2012 г., 21:46

Антиутопия

618 0 0

Черен дим от блудни сенки

блика из недрата на земята.

Сплетени души опасват вечността –

в несъвършената ù цялост.

Със прогизнали криле,

ангелите не ще бдят веч’ над телата ни.

Обречени сме Сатаната

да ни бъде идеал.

 

Светлите послания са записани

на обратната страна на времето.

Малко проверени истини

са останали непроменени.

И желанието куцука

крачка преди волята.

А последната на сал се носи.

Като корабокрушенец.

 

Тук, в Капана на Нещастието,

много хора вид на плъхове са придобили.

Всеки дом е пълен със огризки,

скрити зад стоманена врата.

Превърнат е във призрачен музей

с отхапани опашки –

недоръфаните символи

                                          на свободата от света...

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Константин Дренски Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...