Апатия

29 abr 2008, 10:39

Poesía » Otra

709 0 2

Говориш с хора,
но се блъскаш във стени...
Отварят своите усти, но вместо думи - шепоти...

Вървиш по улиците с хора,
но се разминаваш вместо с хора - с техни сенки...
Поглеждаш пак нагоре, към небето - и ето, че валят снежинки...

Палиш ти цигара, със надежда
сърцето си да стоплиш със запалка,
но спасението топи се и превръща се в една угарка...

Погледи - напълно празни,
лица - щрихи безизразни,
души - с кал са пропити,
а думи - с гумичка изтрити.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

infinityNoMore (Ели ИзбериСи)

2008-04-29T11:54:36+03:00

Благодаря ти, Зу И на мене ми е излишно, ма е на прима-виста
snowdrop (Тинка Това)

2008-04-29T11:00:43+03:00

Ели, това е наи-доброто, което си публикувала до момента! Това вече наистина ми харесва! Само това "една" пред угарка ми се струва излишно. Харесвам ми!! ДА!