29 abr 2008, 10:39

Апатия

Poesía » Otra

889 0 2

Говориш с хора,
но се блъскаш във стени...
Отварят своите усти, но вместо думи - шепоти...

Вървиш по улиците с хора,
но се разминаваш вместо с хора - с техни сенки...
Поглеждаш пак нагоре, към небето - и ето, че валят снежинки...

Палиш ти цигара, със надежда
сърцето си да стоплиш със запалка,
но спасението топи се и превръща се в една угарка...

Погледи - напълно празни,
лица - щрихи безизразни,
души - с кал са пропити,
а думи - с гумичка изтрити.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

infinityNoMore (Ели ИзбериСи)

Благодаря ти, Зу И на мене ми е излишно, ма е на прима-виста

2008-04-29T11:54:36+03:00
snowdrop (Тинка Това)

Ели, това е наи-доброто, което си публикувала до момента! Това вече наистина ми харесва! Само това "една" пред угарка ми се струва излишно. Харесвам ми!! ДА!

2008-04-29T11:00:43+03:00

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poesía 5.1K 5.0

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poesía 5.3K 5.0

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poesía 4.9K 5.0

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.1K 5.0

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poesía 5.9K 5.0

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poesía 4.8K 5.0