29.04.2008 г., 10:39

Апатия

885 0 2

Говориш с хора,
но се блъскаш във стени...
Отварят своите усти, но вместо думи - шепоти...

Вървиш по улиците с хора,
но се разминаваш вместо с хора - с техни сенки...
Поглеждаш пак нагоре, към небето - и ето, че валят снежинки...

Палиш ти цигара, със надежда
сърцето си да стоплиш със запалка,
но спасението топи се и превръща се в една угарка...

Погледи - напълно празни,
лица - щрихи безизразни,
души - с кал са пропити,
а думи - с гумичка изтрити.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ели ИзбериСи Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря ти, Зу И на мене ми е излишно, ма е на прима-виста
  • Ели, това е наи-доброто, което си публикувала до момента! Това вече наистина ми харесва! Само това "една" пред угарка ми се струва излишно. Харесвам ми!! ДА!

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...