29 апр. 2008 г., 10:39

Апатия 

  Поэзия » Другая
724 0 2

Говориш с хора,
но се блъскаш във стени...
Отварят своите усти, но вместо думи - шепоти...

Вървиш по улиците с хора,
но се разминаваш вместо с хора - с техни сенки...
Поглеждаш пак нагоре, към небето - и ето, че валят снежинки...

Палиш ти цигара, със надежда
сърцето си да стоплиш със запалка,
но спасението топи се и превръща се в една угарка...

Погледи - напълно празни,
лица - щрихи безизразни,
души - с кал са пропити,
а думи - с гумичка изтрити.

© Ели ИзбериСи Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Благодаря ти, Зу И на мене ми е излишно, ма е на прима-виста
  • Ели, това е наи-доброто, което си публикувала до момента! Това вече наистина ми харесва! Само това "една" пред угарка ми се струва излишно. Харесвам ми!! ДА!
Предложения
: ??:??