Apr 29, 2008, 10:39 AM

Апатия 

  Poetry » Other
751 0 2
Говориш с хора,
но се блъскаш във стени...
Отварят своите усти, но вместо думи - шепоти...
Вървиш по улиците с хора,
но се разминаваш вместо с хора - с техни сенки...
Поглеждаш пак нагоре, към небето - и ето, че валят снежинки...
Палиш ти цигара, със надежда
сърцето си да стоплиш със запалка,
но спасението топи се и превръща се в една угарка...
Погледи - напълно празни,
лица - щрихи безизразни,
души - с кал са пропити, ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ели ИзбериСи All rights reserved.

Random works
: ??:??