valiordanov (Валентин Йорданов) valiordanov (Валентин Йорданов)
40 1.9K
17 ago 2007, 22:38

АПЛИКАЦИЯ

  Poesía
810 0 8
Нарязах си живота
на хиляди слънца...
и облачета сложих,
и дъхави цветя.
За покрив на душата
оставих си небе...
За смисъл - буен вятър
с най-щурите коне...
Вратата - без ключалка...
Комин не сложих там...
Една надежда малка
поставих си за храм.
И налепих живота
на бял картонен лист...
Усетих се дълбоко
до корените чист.
Домът си апликиран
ще ви покажа сам.
В картината се взирам -
сърцето ми е там.
Дано да ви хареса.
За първи път ми е,
но апликирах честно
живота си поне...




¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валентин Йорданов Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poesía 5K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poesía 5.6K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poesía 4.5K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poesía 9.9K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poesía 5.7K 5.0