17 авг. 2007 г., 22:38

АПЛИКАЦИЯ

811 0 8
Нарязах си живота
на хиляди слънца...
и облачета сложих,
и дъхави цветя.
За покрив на душата
оставих си небе...
За смисъл - буен вятър
с най-щурите коне...
Вратата - без ключалка...
Комин не сложих там...
Една надежда малка
поставих си за храм.
И налепих живота
на бял картонен лист...
Усетих се дълбоко
до корените чист.
Домът си апликиран
ще ви покажа сам.
В картината се взирам -
сърцето ми е там.
Дано да ви хареса.
За първи път ми е,
но апликирах честно
живота си поне...




Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Валентин Йорданов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...