Aug 17, 2007, 10:38 PM

АПЛИКАЦИЯ

  Poetry
809 0 8
Нарязах си живота
на хиляди слънца...
и облачета сложих,
и дъхави цветя.
За покрив на душата
оставих си небе...
За смисъл - буен вятър
с най-щурите коне...
Вратата - без ключалка...
Комин не сложих там...
Една надежда малка
поставих си за храм.
И налепих живота
на бял картонен лист...
Усетих се дълбоко
до корените чист.
Домът си апликиран
ще ви покажа сам.
В картината се взирам -
сърцето ми е там.
Дано да ви хареса.
За първи път ми е,
но апликирах честно
живота си поне...




Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Валентин Йорданов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...