Aug 17, 2007, 10:38 PM

АПЛИКАЦИЯ

  Poetry
808 0 8
Нарязах си живота
на хиляди слънца...
и облачета сложих,
и дъхави цветя.
За покрив на душата
оставих си небе...
За смисъл - буен вятър
с най-щурите коне...
Вратата - без ключалка...
Комин не сложих там...
Една надежда малка
поставих си за храм.
И налепих живота
на бял картонен лист...
Усетих се дълбоко
до корените чист.
Домът си апликиран
ще ви покажа сам.
В картината се взирам -
сърцето ми е там.
Дано да ви хареса.
За първи път ми е,
но апликирах честно
живота си поне...




Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Валентин Йорданов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...