13 dic 2010, 17:53

Апокалипсис 

  Poesía » Filosófica
564 0 0

 




Замълчи!
Не  говори!
Затвори очи!
Забрави за тази сляпа надежда!
Когато си с мен за друго не мисли!
Обичай ме и навън не поглеждай!
Дори когато светът се смали!
Дори когато отвсякъде избият водите!
Дори когато жарта в обръча ни улови!
Дори когато лавата ни е вече по петите!
Дори когато навън липсват следи!
Дори когато се пръскат звездите!
Дори когато изчезват светлини!
Дори когато се стопяват скалите!
И когато всичко се разруши!
Не мисли!
Всичко приеми!
Остани!
С мен бъди!

© Светлана Тодорова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??