13 дек. 2010 г., 17:53

Апокалипсис

827 0 0

 




Замълчи!
Не  говори!
Затвори очи!
Забрави за тази сляпа надежда!
Когато си с мен за друго не мисли!
Обичай ме и навън не поглеждай!
Дори когато светът се смали!
Дори когато отвсякъде избият водите!
Дори когато жарта в обръча ни улови!
Дори когато лавата ни е вече по петите!
Дори когато навън липсват следи!
Дори когато се пръскат звездите!
Дори когато изчезват светлини!
Дори когато се стопяват скалите!
И когато всичко се разруши!
Не мисли!
Всичко приеми!
Остани!
С мен бъди!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Светлана Тодорова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...