13.12.2010 г., 17:53

Апокалипсис

831 0 0

 




Замълчи!
Не  говори!
Затвори очи!
Забрави за тази сляпа надежда!
Когато си с мен за друго не мисли!
Обичай ме и навън не поглеждай!
Дори когато светът се смали!
Дори когато отвсякъде избият водите!
Дори когато жарта в обръча ни улови!
Дори когато лавата ни е вече по петите!
Дори когато навън липсват следи!
Дори когато се пръскат звездите!
Дори когато изчезват светлини!
Дори когато се стопяват скалите!
И когато всичко се разруши!
Не мисли!
Всичко приеми!
Остани!
С мен бъди!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Светлана Тодорова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...