12 nov 2020, 9:52

Апокалипсис 

  Poesía » Otra
391 6 5

До потопа са няколко вечери,

през които ще си отива

химията, 

а  новини и речи

в изповеди от телевизора

ще заглушат дъждовните лапи

по тъничките диоптри, 

с които съм те изпратила, 

до костите мокра. 

Ще придойдат водите

с вечното любопитство

на среднощни пирати. 

Аз на сал от няколко

клечки кибритени

ще допушвам лулата си. 

И преди да ме вземе някой стих

за сирена

отдавна изгубена, 

ще призная на всичкото

свършващо време, 

че си хубав... 

Че си толкова колкото трябва 

обичал

да ти сипвам виното

и меся хляба. 

И всичко 

е имало толкова голямо значение, 

че да легне на дъното. 

А след потопа Ной ще ожени

за ангел гълъба.

 

© Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??