12 nov 2020, 9:52

Апокалипсис

  Poesía » Otra
720 6 5

До потопа са няколко вечери,

през които ще си отива

химията, 

а  новини и речи

в изповеди от телевизора

ще заглушат дъждовните лапи

по тъничките диоптри, 

с които съм те изпратила, 

до костите мокра. 

Ще придойдат водите

с вечното любопитство

на среднощни пирати. 

Аз на сал от няколко

клечки кибритени

ще допушвам лулата си. 

И преди да ме вземе някой стих

за сирена

отдавна изгубена, 

ще призная на всичкото

свършващо време, 

че си хубав... 

Че си толкова колкото трябва 

обичал

да ти сипвам виното

и меся хляба. 

И всичко 

е имало толкова голямо значение, 

че да легне на дъното. 

А след потопа Ной ще ожени

за ангел гълъба.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...