12 nov 2020, 9:52

Апокалипсис

  Poesía » Otra
725 6 5

До потопа са няколко вечери,

през които ще си отива

химията, 

а  новини и речи

в изповеди от телевизора

ще заглушат дъждовните лапи

по тъничките диоптри, 

с които съм те изпратила, 

до костите мокра. 

Ще придойдат водите

с вечното любопитство

на среднощни пирати. 

Аз на сал от няколко

клечки кибритени

ще допушвам лулата си. 

И преди да ме вземе някой стих

за сирена

отдавна изгубена, 

ще призная на всичкото

свършващо време, 

че си хубав... 

Че си толкова колкото трябва 

обичал

да ти сипвам виното

и меся хляба. 

И всичко 

е имало толкова голямо значение, 

че да легне на дъното. 

А след потопа Ной ще ожени

за ангел гълъба.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...