12.11.2020 г., 9:52

Апокалипсис

722 6 5

До потопа са няколко вечери,

през които ще си отива

химията, 

а  новини и речи

в изповеди от телевизора

ще заглушат дъждовните лапи

по тъничките диоптри, 

с които съм те изпратила, 

до костите мокра. 

Ще придойдат водите

с вечното любопитство

на среднощни пирати. 

Аз на сал от няколко

клечки кибритени

ще допушвам лулата си. 

И преди да ме вземе някой стих

за сирена

отдавна изгубена, 

ще призная на всичкото

свършващо време, 

че си хубав... 

Че си толкова колкото трябва 

обичал

да ти сипвам виното

и меся хляба. 

И всичко 

е имало толкова голямо значение, 

че да легне на дъното. 

А след потопа Ной ще ожени

за ангел гълъба.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...