Апокалипсис
До потопа са няколко вечери,
през които ще си отива
химията,
а новини и речи
в изповеди от телевизора
ще заглушат дъждовните лапи
по тъничките диоптри,
с които съм те изпратила,
до костите мокра.
Ще придойдат водите
с вечното любопитство
на среднощни пирати.
Аз на сал от няколко
клечки кибритени
ще допушвам лулата си.
И преди да ме вземе някой стих
за сирена
отдавна изгубена,
ще призная на всичкото
свършващо време,
че си хубав...
Че си толкова колкото трябва
обичал
да ти сипвам виното
и меся хляба.
И всичко
е имало толкова голямо значение,
че да легне на дъното.
А след потопа Ной ще ожени
за ангел гълъба.
