23 feb 2011, 22:50

Апокалипсиси 

  Poesía » De amor
612 0 2

Когато те срещнах, нямаше слънца

и ние запалихме си мълнии кълбовидни,

и всяка една от тях до пепел изгоря.

Дали с огнище и жарава нямаше още да се имаме?

 

И срещнах те в пресъхнали земи,

където изляхме бурни океани,

и всеки от тях в пустиня се изпари.

С планински ручей нямаше ли все още свои да останем?

 

На кораби в безветрено море

завихрихме торнада и вихрушки

и потопиха се платна и брегове.

Дали с лек бриз любовта не би плавала същата?

 

Когато те срещнах, спеше земята,

а ние изпратихме ù земетресения.

Но не ме питай искам ли мир вместо от разруха отпечатък.

Само с апокалипсис обичам и усещам, че обичат мене.

 

23.02.2011г.

гр. Сопот

© Събина Брайчева Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??