Апокалипсиси
Когато те срещнах, нямаше слънца
и ние запалихме си мълнии кълбовидни,
и всяка една от тях до пепел изгоря.
Дали с огнище и жарава нямаше още да се имаме?
И срещнах те в пресъхнали земи,
където изляхме бурни океани,
и всеки от тях в пустиня се изпари.
С планински ручей нямаше ли все още свои да останем?
На кораби в безветрено море
завихрихме торнада и вихрушки
и потопиха се платна и брегове.
Дали с лек бриз любовта не би плавала същата?
Когато те срещнах, спеше земята,
а ние изпратихме ù земетресения.
Но не ме питай искам ли мир вместо от разруха отпечатък.
Само с апокалипсис обичам и усещам, че обичат мене.
23.02.2011г.
гр. Сопот
© Събина Брайчева All rights reserved.
