АПОКАЛИПТИЧНИ АПЕВАЖИ*
Но дважды ангел вострубит;
На землю гром небесный грянет:
И брат от брата побежит,
И сын от матери отпрянет.
А. С. Пушкин („Подражания Корану“)
на Надежда
Над
поля-
пустини,
над градини
и нивя в бодли,
над трънаци зли…
безспир валя
всевишен,
лишен
дъжд.
Над
всемир
безбожен
и разложен,
тънещ в тъмнини,
в злоба и в сплетни,
потече вир
от черна,
скверна
кал!
Над
земя –
люляна, –
със закана
Ангел – честен, строг, –
вдигна своя рог!...
И вред тъма
по пладне
падна
и
над
безброй
проклети
силуети
на души без плът,
бродещи без път…,
жесток порой
затрака
в мрака
с гръм!...
***
„Да
не бях
с охота
през живота
вършела злини,
да не бях сплетни
за злато-прах
крояла
с вяла
свяст!...“
***
Мир,
души
смирени!
Отредени
са за вас Зора
и безброй утра,
и рой лъчи,
от злото
щото
с чест
все
далеч
стояхте
и страняхте
от греха голям,
от безчестен срам,
от празна реч…;
доброто
щото
вред
до
безкрай
творяхте
и посяхте
праведни дела
в скверната мъгла… –
Пред вас сияй
Прекрасен
Ясен
Лик!
15.05.2021, 10:20, Горно Дряново
________________________________________________________________________________
* - "Апеважи" - апева пейзажи.
© Раммадан Л.К. Todos los derechos reservados