26 oct 2008, 9:41

Апокриф

  Poesía » Otra
947 0 3
Като топъл аромат 
отмина и ти - изгубена
надежда - във вечерния град.
И една отчупена
дума с полутон - отдавна
стопен - не те възраждат.
Не знам... Дали пред лицето
на плътната тъма, или твоето,
сам осъзнах трудността
на една лъжлива свобода?
А ето - срещам
те такава, няма причина
очи да затворя,
за да те видя,
без въпрос, без да отговоря
била ли си щастлива -
вероятно ще отмина.
В бутилка затворих времето,
дано го намери света -
една невярна истина
нека разкаже  
колко студена е есента...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Герхард Иванов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...