k (Герхард Иванов) k (Герхард Иванов)
16
Oct 26, 2008, 9:41 AM

Апокриф

  Poetry » Other
943 0 3
Като топъл аромат 
отмина и ти - изгубена
надежда - във вечерния град.
И една отчупена
дума с полутон - отдавна
стопен - не те възраждат.
Не знам... Дали пред лицето
на плътната тъма, или твоето,
сам осъзнах трудността
на една лъжлива свобода?
А ето - срещам
те такава, няма причина
очи да затворя,
за да те видя,
без въпрос, без да отговоря
била ли си щастлива -
вероятно ще отмина.
В бутилка затворих времето,
дано го намери света -
една невярна истина
нека разкаже  
колко студена е есента...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Герхард Иванов All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.6K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.1K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0