Апокриф
Като топъл аромат
отмина и ти - изгубена
надежда - във вечерния град.
И една отчупена
дума с полутон - отдавна
стопен - не те възраждат.
Не знам... Дали пред лицето
на плътната тъма, или твоето,
сам осъзнах трудността
на една лъжлива свобода?
А ето - срещам
те такава, няма причина
очи да затворя,
за да те видя,
без въпрос, без да отговоря
била ли си щастлива -
вероятно ще отмина.
В бутилка затворих времето,
дано го намери света -
една невярна истина
нека разкаже
колко студена е есента...
отмина и ти - изгубена
надежда - във вечерния град.
И една отчупена
дума с полутон - отдавна
стопен - не те възраждат.
Не знам... Дали пред лицето
на плътната тъма, или твоето,
сам осъзнах трудността
на една лъжлива свобода?
А ето - срещам
те такава, няма причина
очи да затворя,
за да те видя,
без въпрос, без да отговоря
била ли си щастлива -
вероятно ще отмина.
В бутилка затворих времето,
дано го намери света -
една невярна истина
нека разкаже
колко студена е есента...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Герхард Иванов Всички права запазени
поздрави 
