k (Герхард Иванов)
16 13
26.10.2008 г., 9:41 ч.

Апокриф 

  Поезия » Друга
689 0 3
Като топъл аромат 
отмина и ти - изгубена
надежда - във вечерния град.
И една отчупена
дума с полутон - отдавна
стопен - не те възраждат.
Не знам... Дали пред лицето
на плътната тъма, или твоето,
сам осъзнах трудността
на една лъжлива свобода?
А ето - срещам
те такава, няма причина
очи да затворя,
за да те видя,
без въпрос, без да отговоря
била ли си щастлива -
вероятно ще отмина.
В бутилка затворих времето,
дано го намери света -
една невярна истина
нека разкаже  
колко студена е есента...

© Герхард Иванов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??