Апостолите
Във тази нощ.
един от нас,
приседнал до потока,
переше бялата си риза
и плачеше на глас.
Спокоен беше вторият - лежеше
и във звездите гледаше унесен.
И третия не спеше -
подсвиркваше си песен -
синджирчето безгрижно си въртеше.
Четвъртия, над кремъка надвесен,
наплюнчил камъка, заточваше камата.
(страхливец беше
боеше се от тъмнината)
а този, който беше седнал скришом
под светлината лунна,
го чувах как полека пише
молитва, драма
или песничка безумна.
Луната нека е свидетел!
във тази нощ
един от нас
броеше тридесет монети!
…не бях ли аз?
1979г
един от нас,
приседнал до потока,
переше бялата си риза
и плачеше на глас.
Спокоен беше вторият - лежеше
и във звездите гледаше унесен.
И третия не спеше -
подсвиркваше си песен -
синджирчето безгрижно си въртеше.
Четвъртия, над кремъка надвесен,
наплюнчил камъка, заточваше камата.
(страхливец беше
боеше се от тъмнината)
а този, който беше седнал скришом
под светлината лунна,
го чувах как полека пише
молитва, драма
или песничка безумна.
Луната нека е свидетел!
във тази нощ
един от нас
броеше тридесет монети!
…не бях ли аз?
1979г
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Георги Динински Todos los derechos reservados
