Апостолите
Във тази нощ.
един от нас,
приседнал до потока,
переше бялата си риза
и плачеше на глас.
Спокоен беше вторият - лежеше
и във звездите гледаше унесен.
И третия не спеше -
подсвиркваше си песен -
синджирчето безгрижно си въртеше.
Четвъртия, над кремъка надвесен,
наплюнчил камъка, заточваше камата.
(страхливец беше
боеше се от тъмнината)
а този, който беше седнал скришом
под светлината лунна,
го чувах как полека пише
молитва, драма
или песничка безумна.
Луната нека е свидетел!
във тази нощ
един от нас
броеше тридесет монети!
…не бях ли аз?
1979г
един от нас,
приседнал до потока,
переше бялата си риза
и плачеше на глас.
Спокоен беше вторият - лежеше
и във звездите гледаше унесен.
И третия не спеше -
подсвиркваше си песен -
синджирчето безгрижно си въртеше.
Четвъртия, над кремъка надвесен,
наплюнчил камъка, заточваше камата.
(страхливец беше
боеше се от тъмнината)
а този, който беше седнал скришом
под светлината лунна,
го чувах как полека пише
молитва, драма
или песничка безумна.
Луната нека е свидетел!
във тази нощ
един от нас
броеше тридесет монети!
…не бях ли аз?
1979г
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Георги Динински Всички права запазени
