Feb 23, 2007, 12:12 AM

Апостолите 

  Poetry
632 0 6
Във тази нощ.
един от нас,
приседнал до потока,
переше бялата си риза
и плачеше на глас.
Спокоен беше вторият - лежеше
и във звездите гледаше унесен.
И третия не спеше -
подсвиркваше си песен -
синджирчето безгрижно си въртеше.
Четвъртия, над кремъка надвесен,
наплюнчил камъка, заточваше камата.
(страхливец беше
боеше се от тъмнината)
а този, който беше седнал скришом
под светлината лунна,
го чувах как полека пише
молитва, драма
или песничка безумна.

Луната нека е свидетел!
във тази нощ
един от нас
броеше тридесет монети!
…не бях ли аз?

1979г

© Георги Динински All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??