12 jun 2013, 9:19

Апострофи 

  Poesía
847 0 0
Забравил съм да нижа думи,
да казвам истини с достъпност.
Кръжим над пъкъл, центробежно,
отделно плачещи – в съвкупност.

Въжето люшка се едва
в ръцете на невръстен демон.
Чиито огнени крила
сияят с пламък синьо-леден.

Но с колкото и оборота, бясно,
да се въртим над бездната в минута,
ще съска с ярост песента ни –
додето бъде чута.

© Константин Дренски Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??